6 начина да помогнете на детето да се справи с гнева

На всеки родител му се е случвало поне веднъж да види детето си в гневно състояние, което се изразява в блъскане и тръшкане. Според експертите тези драматични и понякога ужасяващи прояви на гняв идват от невъзможноста за диалог. С други думи, малките деца не могат да ви обяснят какво не е наред или от какво имат нужда, за да ги разберете.

На тях също така им липсва контрол на импулсите, така че когато са разочаровани или ядосани, това се превръща в почти мигновена реакция на стимул и отговор. Тъй като не могат ефективно да съобщават за своите желания, нужди или чувства, те избухват с агресивно поведение като удряне или хапане например.

Тъй като малките деца приемат желанията си за неотложни, пристъпът на гняв е форма на техния протест срещу това. Тези ситуации може да са мъчителни за родителите, но със сигурност са нормални и са част от детското развитие. Вижте как можете да помогнете на вашия малчуган да управлява по-добре яростта си!

Снимка: Shutterstock

1. Приемете гнева на детето

Когато то избухне в гняв, признайте го. Ако знаете защо е ядосано, може да добавите и причината: „Виждам, че си ядосан/а, защото обичаш да се люлееш на люлката, а ние трябва да напуснем парка“.

След това приемете ситуацията и му кажете: „Нормално е да се ядосваш“. По-важно е детето ви да почувства, че както то, така и неговите емоции са нормални, отколкото да си мисли, че трябва да крие чувствата си.

2. Насърчавайте го да използва думи

Децата естествено не знаят какви думи да използват. Затова трябва да ги научите на това социално умение. Например, може да кажете на детето си: „Когато се чувстваш ядосан, трябва да говориш“ или „Искам да чуя какво те разстройва. Ако използваш думи, ще те разбера по-добре и ще мога да ти помогна“

Ако те не могат да измислят как да обяснят гнева си, може да им помогнете: „Когато си ядосан, кажи: „Ядосан съм“ и аз ще ти помогна“. С течение на времето децата усвояват вашия глас и вашите правила.

3. Намиране на най-доброто решение

Преди често експертите съветваха родителите да оставят децата да се разплачат или да рискуват да ги разглезят. Въпреки че родителите наистина могат да изпаднат в негативен модел на удовлетворяване на всяко желание на детето, за да избегнат срив, оставянето на децата да плачат не им помага и не ги научава как да се справят със себе си. Всъщност децата се нуждаят от помощ, за да излязат от гнева си, затова е по-добре да ги насочвате, отколкото да ги оставяте да потънат в яда.

Опитайте да намерите решение - парче ябълка преди вечеря вместо сладолед. Или използвайте отвличане на вниманието или пренасочване. Ако кажете например: „Знам, че си разстроен, че вали и не можем да отидем в парка. Защо не поиграем в палатката в хола?“, със сигурност опитът ви да контролирате нервните му изблици ще бъде по-успешен.

4. Забавяне на темпото

Спрете гнева, преди да е започнал, като не казвате веднага „Не“, когато детето поиска нещо. Вместо това направете пауза и кажете на глас: „Да видим. Искаш тази нова играчка. Нека поговорим за това“. Прекъсването ви позволява да помислите за искането и как да го откажете, отклонявайки му вниманието.

Забавянето и обсъждането също така позволяват на детето да разбере причината за отказа и да го приеме по-спокойно. Освен това така ще дадете на вашия малчуган усещането, че го чувате, интересувате се от желанията му и му давате да разбере, че може да ви се довери и да му помогне да преодолее житейските разочарования.

Снимка: Shutterstock

5. Намерете спокойно място

Ако сте на обществено място, опитайте се да се отдалечите от тълпата. Съсредоточете се върху детето си и върху себе си, а не върху преценката на другите хора. Тази промяна на фокуса облекчава натиска, който може да изпитвате от наблюдателите, и естествено ви позволява да помогнете на малчугана да намери спокойствие.

6. Определяне на твърд лимит

Макар и да искате да внушите, че е нормално детето ви да се чувства ядосано, трябва ясно да покажете, че агресивното поведение не е предпочитано. Например, ако детето ви удря братчето или сестричето си, можете да кажете: „Няма нищо страшно да се ядосаш. Гневът ти е нормален. Но не можеш да удряш“. Обяснете ограничението си: „Това боли. Ние не нараняваме никого“.  Децата ще ви послушат, ако причината е правдоподобна.

Елена Николова по материали от Parents